4de09b

Американският ГУЛАГ (на болгарском)

Частните затвори и затворническата промишленост в САЩ

Статья В.Ю. Катасонова «Американский ГУЛАГ» на болгарском сайте.

В публикуваната наскоро интересна статия «Демокрацията в Америка днес» се спомена и за такава страна от американската система като затворите. Също и за бизнес-затворите: «В САЩ процъфтява «бизнесът», който експлоатира труда на затворници. Всеки 10-ти затворник в тази страна се държи в бизнес-затвор. През 2010 г. две частни затворнически корпорации получили печалба около 3 милиарда долара».

Ето защо си заслужава да се разкаже по-подробно за това явление в американския начин на живот…

Днес в американските «бизнес-затвори» има 220 хиляди затворници. В американската литература този феномен получи названието «затворническо робство». Трябва да се уточни, че става дума за използване труда на затворници с цел получаване на печалба от частни фирми.

Приватизацията на труда на затворниците в САЩ се извършва в 2 основни форми:
— даване на затворници под наем на частни фирми;
— приватизация на затвори, превръщането им в частни компании с различна форма на собственост (в това число акционерна).
13-та поправка към конституцията на САЩ, която забранява принудителния труд, съдържа обаче важна уговорка:
«Робството и насилствената принуда за труд, с изключение на наказания за престъпление, осъдено по съответния ред, не бива да съществуват в САЩ».

Ето защо робството в американските затвори е напълно законно.

Първата от гореспоменатите форми («аренда» на затворници) се е появила в Америка през ХІХ-ти век — веднага след гражданската война от 1861-1865 г. и отмяната на прякото робство. Причината бил внезапно появилият се дефицит на работна ръка. Току-що освободените роби били обвинявани, че дължат пари на бившите си господари или пък са извършили дребни кражби — и били вкарвани в затворите. После ги давали «под аренда» за бране на памук, строителство на железници и работа в мини.
Например, в щата Джорджия през периода 1870-1910 гг. 88% от дадените «под аренда» са негри, в Алабама — 93%. В Мисисипи до 1972 г. функционира огромна плантация, използваща труда на затворници въз основа на договор за «наем». И в началото на ХХІ-ви век 37 щата вече са узаконили използването на труда на «арендувани» затворници.
Американският изследовател на проблемите на «затворническото робство» Уики Пелаес пише в статията си «Затворническият бизнес в САЩ: голям бизнес или нова форма на робство?» (1) следното:

«В списъка на корпорациите, които арендуват затворници, влиза «каймакът» на американската корпоративна общност: IBM, Boeing, Motorfla, Microsoft, AT&T, Wireless, Texas Instrument, Dell, Compaq, Honeywell, Hewlett-Packard, Nortel, Lucent Technologies, 3Com, Intel, Northern Telecom, TWA, Nordstrom’s, Revlon, Macy’s, Pierre Cardin, target Stores и много други.
Всички тези компании приемат с възторг светлите икономически перспективи, които им обещава затворническият труд. От 1980-та до 1994 г. печалбата им от този труд нарасна от 392 милиона долара до 1 милиард и 35 милиона».

Изгодата за частните корпорации от такова «сътрудничество» е очевидна: те плащат на арендуваните «роби» минималните надници в съответния щат, а някъде и по-малко. Например, в щата Колорадо — 2 долара на час, което е значително под законното минималното заплащане.
В особено тежко положение се намират затворниците в някои южни щати, където те, както и преди отмяната на робството през 1861 г., продължават все така да се трудят в памучните плантации. Най-известен е затворът със строг режим в щата Луизиана, наречен «Ангола». Затворниците там обработват 18 хиляди акра земя с памук, пшеница, соя и царевица, като получават от 4 до 20 цента на час.

Освен това им плащат само половината заработени пари, а другата половина се оставя на сметка за изплащане при освобождаване. Но от «Ангола» излизат малцина, само 3%. Повечето затворници там имат големи присъди, при това от жестоката експлоатация и тежките условия на живот умират рано.
В щата Луизиана има и други подобни затвори-ферми. В този щат 16% от затворниците се осъждат на селскостопанска работа. В съседните щати — Тексас и Арканзас, те са съответно 17 и 40%.

Втората форма на «затворническо робство» — частните затвори, се появи в САЩ през 1980-те години при президента Роналд Рейгън. Приватизацията на държавните затвори продължи при президентите Дж- Буш-старши и Клинтън. Първата приватизация на държавен затвор в щата Тенеси стана през 1983 г. от венчърната компания Massey Burch Investment.

По данни на Уики Пелаес, през 2008 г. в 27 щата на САЩ вече има над 100 частни затвора с 62 хиляди затворници (за сравнение — 10 години по-рано: 5 частни затвора с 2 хиляди затворници), които се управляват от 18 частни корпорации. Най-големите са «Корекционната корпорация на Америка» (ССА) и «Уокенхат» (с ново название — G4S). Те контролират 75% от всички затворници в частни затвори. Акциите на ССА от 1986 г. се търгуват на Ню-Йоркската фондова борса. Преди 2009 г. нейната капитализация се оценява на 2, 26 милиарда долара.
Частните затворнически компании сключват дългосрочни концесионни договори с държавата за управление на затворите. При това получават от държавата пари за издръжката на всеки затворник. Заплащането на труда на затворника се определя от самата фирма, като тук надниците са много по-ниски, отколкото при първата форма на «затворническо робство» — наемането на затворници под форма на «аренда».

Понякога заплащането в частните затвори е 17 цента на час. За най-квалифициран труд се плаща 50 цента. За разлика от обикновена производствена компания в затворите не може да става и дума за стачки, профсъюзи, отпуски, болнични. За «стимулиране» на трудовата дейност на робите-затворници работодателите им обещават намаление на присъдите за «добро поведение». Но при това действа и система от глоби, която фактически може да направи присъдата и доживотна.

В затворническата индустрия на САЩ съществува още и косвено използване на работната сила на затворници от страна на частни фирми — когато организацията на производството се извършва от администрацията на държавен затвор, а произведената продукция се доставя на частни фирми. Цената на такава продукция е много по-ниска от пазарната.

Изключително трудно е да се измерят мащабите на използването на труда на затворниците от частни компании. Възможни са многобройни злоупотреби въз основа на сговор на администрацията на държавен затвор и частна фирма. Този вид бизнес обикновено спада към «сенчестия».
В американския печат се появи израза «затворническо-промишлен комплекс», който заема видно място в производството на доста видове продукция в САЩ. Днес затворническата индустрия там произвежда 100% от всички военни каски, униформени ремъци и портупеи, бронежилетки, лични карти, ризи, панталони, палатки, раници и манерки за армията. Освен военното снаряжение и дрехи затворниците произвеждат 98% от монтажните инструменти, 46% от невоенните бронежилетки, 36% от битовата техника, 30% от слушалките, микрофоните и мегафоните, 21% от офисните мебели, авиационно и медицинско оборудване и многобройна друга продукция.

В статията на Уики Пелаес четем:
«Затворническата индустрия е един от най-бързо развиващите се отрасли и нейните инвеститори се намират на Уолстрийт. Тази многомилионна индустрия има собствени търговски изложения, конгреси, уеб-сайтове, интернет-каталози. Тя води преки рекламни кампании, притежава проектантски и строителни фирми, инвестиционни фондове на Уолстрийт, фирми за поддръжка на сгради и снабдяване с продоволствие, охранителни структури».
Печалбата в затворническата промишленост на САЩ е твърде висока. Затова и транснационалните корпорации изгубиха желание да прехвърлят своите производства от САЩ в икономически изостанали държави. Дори е възможно процесът да започне да се развива в обратна посока. Уики Пелаес пише: «Благодарение на затворническия труд САЩ отново се оказаха привлекателно място за инвестиции, което по-рано беше «привилегия» на страните от Третия свят. Така например, едно монтажно предприятие в Мексико, близо до границата със САЩ, закри цеховете си и прехвърли своето производство в затвора «Сан Куентин» в Калифорния.

В Тексас уволниха 150 работници от един завод и сключиха договор с частния затвор «Локхарт», където сега се сглобяват електросхеми за такива компании като IBM и Compaq. Член на палатата на представителите в щата Орегон наскоро помоли корпорацията «Найк» да побърза с прехвърлянето на производство от Индонезия в Орегон, като заяви: «Тук няма проблем с транспорта, ще ви осигурим конкурентноспособен затворнически труд».
Американският бизнес почувства, че собствените «затворнически роби» са златна мина. Затова и най-големите корпорации в САЩ започнаха да се интересуват за какво хората влизат в американските затвори и да правят всичко възможно този процес да се разраства. Очевидно това е един от факторите, поради които броят на затворниците в САЩ започна бързо да се увеличава. Нека цитираме Уики Пелаес: «Частното наемане на затворници предизвиква стремеж хората да бъдат вкарвани в затворите».

Затворите зависят от доходите. Корпоративните собственици на акции, които печелят пари от затворнически труд, настояват за по-дългосрочни присъди, за да си осигурят работна сила. В едно изследване на Прогресивната лейбъристка партия се казва: «Системата издържа сама себе си. Тя е подражание на робския труд и концлагерите в нацистка Германия».
Впрочем, за властите е изгодно и използването на затворнически труд в държавните затвори, макар там да се плаща повече, отколкото в частните — между 2 и 2,5 долара на час. Но държавните затвори фактически са на самоиздръжка: половината от надницата на затворника се отнема под формата на «наем за килията» и за храна.
Ето защо всички приказки, че държавните затвори тежат на бюджета на САЩ, са само предлог да бъдат предадени на частни фирми.
Препратки:
(1) Global Research, 10.03.2008
(2) В. Орел. Закрытый мир Америки // www.victororel.com
(Следва)

http://www.dnes.bg/blogini/2012/11/23/amerikanskiiat-gulag.173803

 

 

Отправить ответ

Оставьте первый комментарий!

avatar

wpDiscuz

Смотрите также